Пренатална хирургия

[everest_counter id=’11512′]

 

Пренаталната хирургия, известна още като фетална хирургия или антенатална хирургия, е сравнително млада област в медицината. Феталната хирургия обхваща широк спектър от хирургични техники, които се извършват върху нероденото бебе (фетус) в матката (in utero), за подпомагане на правилното развитие на плода. Ранната интервенция преди раждането на бебето може да лекува животозастрашаващи вродени дефекти и да подобри вътреутробните условия. Развитието на технологиите позволява по-ранна и по-точна диагностика на заболяванията и вродените проблеми при плода. През последните 20 години на фетусът започна да се гледа като на пациент, което дава началото на редица скринигови тестове за оценка на вътреутробното развитие и дава възможност за прилагането на вътреутробна фетална хирургия при редица структурни дефекти на плода

Проследяването на бременността изисква три основни прегледа от специалист по фетална медицина:

  • Първи триместър: 11 – 13-та гестационна седмица

Тестът в първия триместър на бременността включва ултразвуково изследване на плода и кръвни изследвания. Прави се оценка на риска от анеуплоидии. Прегледът в този период цели оценка на нухалната транслуценция, назалната кост, трикуспидалната клапа и дуктус венозус на плода. Комбинацията от изследванията и възрастта на майката се въвеждат в специална компютърна програма, която пресмята индивидуалния риск за синдром на Даун, синдром на Едуардс, синдром на Патау, монозомия Х. Чувствителността на теста е около 95%

  • Втори триместър: 19 – 23-та гестационна седмица

Във втория триместър на бременността се извършват ултразвуков преглед и биохимични изследвания на кръвта. Прави се за оценка на риска от синдром на Даун, други хромозомни аномалии като Тризомия 18 и дефекти на невралната тръба- спина бифида и някои мозъчни аномалии. Наличието на структурни малформации е обект на консултация със специалист по фетална хирургия и фетална медицина.

  • Трети триместър: 32 – 34-та гестационна седмица

Ултразвуковият преглед в трети триместър дава оценка за състоянието на плода. Доплерова ултразвукова диагностика дава информация за кръвотока в съдовете на пъпната връв, средната мозъчна артерия и дуктус венозус. Прегледът верифицира и анатомията на плода. Прави се оценка на различните органи и системи на плода.

Пренатална хирургия 001

Кога се прилага феталната хирургия?

С помощта на феталната хирургия могат да се лекуват много вродени дефекти в утробата, включително:

  • Синдром на амниотичната лента
  • Бронхопулмонална секвестрация на белия дроб
  • Вродена кистозна аденоматоидна малформация (CCAM) на белия дроб
  • Вродена диафрагмална херния (CDH)
  • Вроден синдром на обструкция на високите дихателни пътища (CHAOS)
  • Фетална анемия
  • Обструкция на долните пикочни пътища (LUTO)
  • Медиастинален тератом
  • Сакрококцигеален тератом (SCT)
  • Спина бифида (миеломенингоцеле)
  • Двойна анемия-полицитемия (TAPS)
  • Двойна обратна артериална перфузионна последователност (TRAP)
  • Трансфузионен синдром (TTTS)

Техники на феталната хирургия

Феталната хирургия използва мултидисциплинарен подход за диагностициране и лечение на редица фетални здравословни състояния или усложнения, които се развиват по време на бременност. Този вид хирургия изисква опит и най-съвременна технология, за да осигури възможно най-добри резултати както за майка, така и за нейното неродено бебе.

Основен метод на пренаталната хирургия е отворената фетална операция.

Пренатална хирургия 002

Какво е отворена фетална хирургия?

При отворена операция на плода майката се анестезира. Анестезията отпуска матката и позволява на плацентата да продължи да доставя кислород на бебето. Анестезията преминава и през плацентата към нероденото дете, което позволява на феталните хирурзи да извършат необходимите процедури, без да причиняват болка или дискомфорт на бебето. Прави се разрез в долната част на корема, за да се разкрие матката. Матката се отваря с помощта на специално устройство за предотвратяване на кървенето. Затоплени течности непрекъснато се вливат в матката, за да се запази нивото на околоплодната течност безопасно за майката и бебето. Извършва се операцията на фетуса вътре в утробата и след това матката се затваря.

Отворената фетална операция е основна коремна операция като цезарово сечение, с изключение на това, че в края на операцията майката все още е бременна. Интервенцията изисква хоспитализация за 3 до 7 дни, изисква раждане с цезарово сечение на тази и бъдещи бременности и често причинява преждевременно раждане. Бременността трябва да се наблюдава внимателно от специалист. Ще бъда необходим и приемът на медикаменти за контрол на преждевременното раждане.

Феталната хирургия не би била възможна без напредъка в пренаталната образна диагностика, усъвършенстваните техники на анестезия, подобряването на хирургическите техники и знанията и опита на лекарите за пренаталните усложнения и заболявания на фетуса.

Кога се препоръчва отворена операция на плода?
  • Операция на спина бифида

Отворената фетална хирургия за открити дефекти на гръбначния стълб (миеломенингоцеле и миелошизис) изисква затваряне на феталната кожа и тъкан върху развиващия се гръбначен мозък в началото на бременността. Изследванията показват, че вътреутробното възстановяване на плода намалява нуждата от поставяне на шънт след раждането и подобрява движението, като предотвратява по-нататъшни невронни увреждания и изтичане на цереброспинална течност.

  • Премахване на големи вродени лезии на дихателните пътища

Вродената белодробна малформация на дихателните пътища е доброкачествена (неракова) вродена кистозна белодробна лезия или маса, която се образува в долните дихателни пътища на нероденото бебе по време на развитието. Тя се появява по време на ранните етапи на развитието на белодробния фетал, но нараства бързо през втория триместър (около 20-28 гестационна седмица).

Преди да се направи избор на отворена фетална хирургия за лечение на тези белодробни лезии, могат да се приложат два курса стероидни лекарства, за да се определи дали това може да спре растежа. Ако масата продължава да расте въпреки стероидите, може да се помисли за отворена фетална хирургия, ако има риск от фетален хидропс и бременността е преди 32-ра гестационна седмица.

  • Премахване на големи сакрококцигеални тератоми

Sacrococcygeal teratom (SCT) е един от най-често срещаните вродени тумори на зародишните клетки. Това е маса, разположена в основата на опашната кост и се среща при приблизително едно на всеки 35 000 раждания.

В тези случаи се предлага отворена операция на плода, за да се позволи контролирано отстраняване на тумора преди раждането. Операцията има за цел избягването на разкъсване на капсулата на тератома, което води до значително кървене и може да изложи на риск както майка, така и бебето..

Раждане след отворена операция на плода

Тъй като хирургичният разрез на матката при отворена фетална операция не заздравява толкова добре, колкото при цезарово сечение трябва да се избягва раждане по нормален път при настоящата и при бъдеща бременност. Всички бъдещи раждания трябва да бъдат чрез планирано цезарово сечение.

Други техники на пренаталната хирургия:

Пренатална хирургия 003

Фетоскопия

Фетоскопията е ендоскопска процедура, която позволява хирургически достъп до плода, околоплодната кухина, пъпната връв и феталната страна на плацентата по време на бременност. На корема се прави малък (3–4 mm) разрез и през коремната стена и матката се вкарва ендоскоп в амниотичната кухина. Ултразвуковата технология помага за насочване на фетоскопа в матката. Фетоскопията позволява медицински интервенции като биопсия (тъканна проба), лазерна оклузия на анормални кръвоносни съдове (като хориоангиом) или лечение на спина бифида.

Фетоскопията обикновено се извършва през втория или третия триместър на бременността. Фетоскопската хирургия е много по-малко инвазивна от отворената фетална хирургия, като по този начин намалява риска от преждевременно раждане. По време на процедурата на майките се дава анестезия, за да се подпомогне контрола на болката и безпокойство. На плода също се дават лекарства за намаляване на движенията и предотвратяване на болка.

Тъй като маточният разрез за фетоскопската хирургия е много малък, той често зараства добре. Майките могат да родят по естествен начин при настоящата и при бъдещи бременности.

Фетална лазерна хирургия

Феталните лазерни операции се прилагат за лечение и коригиране на животозастрашаващите вродени състояния, които засягат монохорионни близнаци – когато еднояйчни близнаци (или множествени) споделят плацента – както при трансфузионния синдром.

Лазерна хирургия при трансфузионен синдром на близнаци-фетоскопска лазерна аблация

Какво е селективна фетоскопска лазерна фотокоагулация (SFLP)?

Селективната фетоскопска лазерна фотокоагулация (SFLP), наричана още фетоскопска селективна лазерна аблация, е минимално инвазивна процедура, извършена върху плацентата на бебета с трансфузионен синдром. Използвайки фетоскоп, се откриват патологичните връзки на кръвоносните съдове на плацентата между бебетата и след това се запечатват с помощта на лазерна енергия. Лазерната аблация спира анормалния обмен на течности между близнаците.

Кои състояния се лекуват със SFLP?

В тежки случаи на трансфузионен синдром при близнаци, лазерната хирургия обикновено е най-добрият вариант за лечение.

Защо е необходима операция при трансфузионен синдром?

Плодът, диагностициран с TTTS, трябва да се подложи на SFLP, за да може болестта и нейните усложнения да бъдат спрени или обърнати. Това заболяване възниква, защото близнаците споделят плацента (монохориална) и има връзки между кръвоносните съдове на плацентата, което позволява на близнаците да споделят течности помежду си. Така едното бебе се развива като „донор“, а другото е „реципиент“ на плацентарната кръв. Ако това ненормално споделяне е значително, близнаците могат да се разболеят и да се изправят пред тежки усложнения, включително: сърдечна недостатъчност, мозъчно увреждане и смърт. Трансфузионният синдром се среща при една на всеки пет бременности при еднояйчни близнаци. Състоянието застрашава живота и на двете бебета.

Лазерната хирургия се извършва, за да запечатат анормалните връзки на кръвоносните съдове, да спре вредното споделяне на течности и да коригира или предотврати усложнения. В най-тежките случаи на двойна трансфузия, степента на преживяемост може да бъде от 10 до 15%, ако не се лекува.

Какво се случва по време на селективна фетоскопска лазерна фотокоагулация?

Преди лазерна операция при трансфузионен синдром, анестезиолог поставя епидурална система, за да ви е удобно по време на процедурата. След като се почувствате комфортно и без болка процедурата започва. През малък разрез в амниотичната кухина се вмъква фетоскопа. Обхватът позволява ясно да се видят и идентифицират анормалните фетални връзки между кръвоносните съдове, които трябва да бъдат затворени. След това се използва лазер, за да се запечатат тези връзки.

След като лазерната процедура приключи, обикновено се извършва амниоредукция, за да се отстранят излишните околоплодни води. Това се извършва чрез същия фетоскоп.

След процедурата се изисква един ден хоспитализация, за да бъдете под наблюдение за признаци на контракции или усложнения.

Какво е възстановяването след лазерна аблация?

SFLP обикновено не се свързва със значително време за възстановяване и има само минимална болка. Препоръчва се намалена активност през останалата част от бременността, предвид повишения риск от преждевременно раждане.

Амниоцентеза

Пренатална хирургия 004

Амниоцентезата е тест, който може да ви бъде предложен по време на бременност, за да проверите дали бебето ви има генетична или хромозомна мутация, като синдром на Даун, синдром на Едуардс или синдром на Патау. Тя включва вземане и тестване на малка проба от клетки от амниотичната течност или течността, която заобикаля нероденото бебе в утробата (матката).

Когато се предлага амниоцентеза?

Амниоцентезата не се предлага на всички бременни жени. Предлага се само ако има по-голям риск бебето ви да има генетично заболяване.

Това може да се случи ако:

  • антенатален скринингов тест предполага, че вашето бебе може да се роди с мутация, като синдром на Даун, синдром на Едуардс или синдром на Патау
  • сте имали предишна бременност, която е била засегната от генетично заболяване
  • имате фамилна анамнеза за генетично заболяване, като сърповидно-клетъчна болест, таласемия, муковисцидоза или мускулна дистрофия.

Важно е да запомните, че не е задължително да направите амниоцентеза. От вас зависи да вземете решение, след като бъдете запознати подробно с ползите и рисковете на процедурата.

Как се извършва амниоцентезата?

Амниоцентезата обикновено се извършва между 15-та и 20-та гестационна седмица на бременността, но можете да я направите и по-късно, ако е необходимо. Може да се извърши и по-рано, но това може да увеличи риска от усложнения.

По време на теста през коремната стена се вкарва дълга тънка игла, ръководена от ултразвуково изображение. Иглата се прекарва в околоплодната торбичка, която обгражда плода, и малка проба от околоплодната течност се взима за анализ. Самият тест обикновено отнема около 10 минути.

Амниоцентезата обикновено се описва като по-скоро неудобна, отколкото болезнена. Някои жени описват, че изпитват болка, подобна на болката по време на цикъл или чувстват натиск.

Първите резултати от теста трябва да са налични в рамките на 3 дни. Ще бъдете уведомени дали е открит синдром на Даун, синдром на Едуардс или синдром на Патау. Ако се тестват и по-редки състояния излизането на резултатите може да отнеме 3 седмици или повече.

Ако тестът ви покаже, че бебето ви има генетично или хромозомно състояние, последиците ще бъдат обсъдени подробно с вас.

Няма лечение за повечето състояния, установени от амниоцентезата, така че ще трябва внимателно да обмислите възможностите си.

Можете да изберете да продължите с бременността си, като същевременно събирате информация за състоянието, така че да сте напълно подготвени.

Или може да помислите за прекратяване на бременността.

Какви са рисковете от амниоцентезата?

Преди да решите да направите амниоцентеза, рисковете и възможните усложнения ще бъдат обсъдени с вас.

Един от основните рискове, свързани с амниоцентезата, е спонтанен аборт. Смята се, че това се случва при до 1 на всеки 100 жени, които избират да направят амниоцентеза.

Съществуват и някои други рискове, като инфекция или необходимост от повторна процедура ако резултатите са неясни.

Какви са алтернативите?

Алтернатива на амниоцентезата е тест, наречен вземане на проба от хорионните въси (CVS). Това е мястото, където малка проба от клетки от плацентата се отстранява за тестване. Обикновено се провежда между 11-та и 14-та седмица от бременността, въпреки че може да се извърши и по-късно от това, ако е необходимо. При CVS рискът от спонтанен аборт е подобен на риска от спонтанен аборт при амниоцентеза (до 1 на всеки 100). Тъй като тестът може да се извърши по-рано, ще имате повече време да обмислите резултатите.

Биполярна пъпна коагулация

Коагулацията на пъпната връв е процедура, използвана при бременност с близнаци с обща плацента (монохориална) за селективно прекратяване на живота на единия близнак. Това е минимално инвазивна процедура, при която иглата се насочва чрез ултразвук в пъпната връв и кръвният поток се коагулира или чрез радиочестотна аблация, или чрез биполярна каутеризация. Това прекъсва кръвната комуникация между плодовете и позволява на останалия близнак да прогресира като единичен без усложнения. Изгубеното бебе остава в амниотичната кухина и спира развитието си.

Въпреки че това е трудно решение за семейството, то може да бъде правилното решение, тъй като увеличава шансовете за оцелелия близнак, като елиминира риска от смърт или мозъчно увреждане.

Как се прави?

Коагулацията на пъпната връв може да се осъществи или чрез форцепс, или чрез радиочестотна аблация. Техниката зависи от конкретния случай.

Биполярната коагулация се извършва в операционната зала под спинална анестезия. На кожата се прави малък разрез, така че в матката може да се постави много малка камера (фетоскоп). Чрез тази камера биполярен форцепс се насочва към пъпната връв на засегнатия близнак. Пъпната връв се затяга, за да спре кръвта да тече към този близнак. Тази операция отнема приблизително 30 до 60 минути.

Радиочестотната аблация се извършва под местна упойка (лидокаин) в кабинета по фетална медицина. Малка игла се насочва към пъпната връв на засегнатия близнак чрез ултразвук. Пъпната връв се загрява, така че кръвоносните съдове във връвта се запечатват. Тази процедура отнема приблизително 15 минути.

Кога се прилагат тези процедури?

Процедурите се прилагат при монохориална двойна бременност с една или повече от следните ситуации:

  • Тежък трансфузионен синдром
  • Двойна обратна артериална перфузия
  • Тежки несъответстващи аномалии
  • Тежко селективно вътрематочно ограничаване на растежа

Кордоцентеза

Пренатална хирургия 005

Кордоцентеза – известна още като вземане на проба кръв от пъпната връв – е диагностичен пренатален тест, при който проба от кръв на бебето се отстранява от пъпната връв за изследване.

Кордоцентезата, която обикновено се прави след 18 седмица от бременността, може да се използва за откриване на определени генетични нарушения, състояния на кръвта и инфекции. Кордоцентезата може да се използва и за доставяне на кръв и лекарства на бебето през пъпната връв.

Защо се прави?

Кордоцентезата се използва предимно за откриване и лечение на кръвни състояния, като фетална анемия – малко количество здрави червени кръвни клетки в развиващото се бебе. Кордоцентезата обикновено се прави, когато диагнозата не може да бъде поставена чрез амниоцентеза, вземане на проби от хорионни въси, ултразвук или други методи. Кордоцентезата крие по-висок риск от усложнения за бебето, включително смърт, отколкото другите процедури. Вашият лекар ще предложи процедурата само ако други опции не са налични или те няма да доведат до резултати достатъчно бързо.

Рядко кордоцентезата може да се използва за проверка на феталните хромозоми чрез хромозомни микрочипове или анализ на кариотипа. Кръв, получена чрез кордоцентеза, може потенциално да се използва и за други видове генетични изследвания.

Рискове:

Кордоцентезата крие потенциално сериозни рискове, включително:

  • Кървене от плода. Кървенето от областта, където е поставена иглата, е най-честото усложнение.
  • Хематом на пъпната връв. По време на или след кордоцентеза може да се получи събиране на фетална кръв в пъпната връв. Повечето бебета нямат признаци или симптоми, когато това се случи. Някои обаче могат да развият нисък сърдечен ритъм за кратък период. Ако хематомът е стабилен, вашият лекар ще наблюдава бебето. Ако хематомът не е стабилен или ако сърдечната честота на вашето бебе не се възстанови, вашият лекар ще препоръча спешно цезарово сечение.
  • Забавяне на пулса на бебето. Сърдечната честота на бебето може временно да се забави след кордоцентеза.
  • Инфекция. Рядко кордоцентезата може да доведе до инфекция на матката или плода.
  • Фетално-майчино кървене. Кръвта на плода може да навлезе в майчината циркулация при около 40% от процедурите. Количеството кръв обикновено е малко. Този проблем е по-често срещан, когато плацентата лежи в предната част на матката.
  • Преминаване на майчината инфекция в плода. Ако майката има определени инфекции, като хепатит В, хепатит С или ХИВ, те могат да бъдат предадени на бебето.
  • Загуба на бременност. Кордоцентезата крие по-висок риск от смърт на плода, отколкото другите пренатални диагностични тестове, като вземане на проби от хорионни въси и амниоцентеза. Рискът е около 1 до 2% за плод, който изглежда нормален и се изследва за генетични нарушения.

В крайна сметка решението за кордоцентеза зависи от вас. Вашият лекар, заедно с генетичен специалист могат да ви помогнат да прецените рисковете и ползите от процедурата.

Какво можете да очаквате?

Преди 23-та седмица от бременността кордоцентезата обикновено се прави в амбулаторно заведение или в кабинета на лекаря. След 23-та седмица от бременността кордоцентезата обикновено се прави в болница, в случай че бебето развие усложнения, които може да изискват спешно раждане.

Преди процедурата ще бъде взета проба от кръвта ви за сравнение с кръвните проби на плода.

По време на процедурата:

Около 30 до 60 минути преди процедурата може да ви бъдат дадени антибиотици, за да се намали риска от инфекция на матката.

Вашият лекар ще използва ултразвук, за да определи местоположението на пъпната връв в матката. Ще легнете по гръб на масата и лекарят ще нанесе специален гел върху корема ви. След това лекарят ще използва малко устройство, известно като ултразвуков датчик, за да вижда позицията на вашето бебе на монитор. След това ще почисти корема ви. Понякога се дават лекарства за предотвратяване на дискомфорта по време на процедурата, но често това не е необходимо.

Воден от ултразвука, вашият лекар ще вкара тънка, куха игла през коремната стена, в матката. Малко количество кръв от вената в пъпната връв ще бъде изтеглено в спринцовка и иглата ще бъде отстранена. Ще трябва да лежите неподвижно, докато иглата се постави и кръвта се изтегли. Може да забележите парещо усещане, когато иглата влезе в кожата ви, и да почувствате спазми, когато иглата влезе в матката.

След процедурата:

След вземането на кръвната проба може да имате спазми или лек дискомфорт.

Вашият лекар ще използва ултразвук за да проследи сърдечната честота на вашето бебе след процедурата. Той може да предложи почивка през останалата част от деня. Вероятно ще можете да възобновите нормалните дейности на следващия ден. Свържете се с лекаря, ако имате вагинално кървене или изтичане на течност.

Кръвната проба ще бъде анализирана в лаборатория. Резултатите от теста обикновено са налични в рамките на няколко дни.

Резултати:

Вашият лекар или генетичен специалист ще ви помогне да разберете резултатите от вашата кордоцентеза.

Ако бебето ви има инфекция, вашият лекар ще обясни възможностите за лечение. Ако бебето ви има тежка анемия, то може да се нуждае от кръвопреливане през пъпната връв.

Ако резултатите от теста показват, че бебето ви има състояние, което не може да бъде лекувано, може да се изправите пред важни решения – например дали да продължите или да прекъснете бременността.

Пренатална хирургия 006

Везикоамниотично и торакоамниотично шунтиране

Какво е везикоамниотично и торакоамниотично шунтиране?

Някои аномалии на плода могат да причинят натрупване на течност, която може да бъде фатална, ако не се лекува. Поставяйки малка тръба, наречена шънт, докато бебето е все още в утробата, може да се източи течността и да се намали натоварването върху тялото на бебето.

Везикоамниотичното шунтиране се използва за лечение на обструкции на пикочните пътища. Позволява на урината на бебето да се оттича директно в околоплодното пространство. Торакоамниотичното шунтиране се използва за лечение на плеврален излив, вродени малформации на белодробните дихателни пътища и други състояния, които могат да притиснат бебешкото сърце, белите дробове или бъбреците.

За тази процедура майката получава или местна, или локална анестезия. Под ръководството на ултразвук специалистът по фетална медицина вкарва игла през корема на майката и в частта от тялото на бебето, изпълнена с излишна течност. Шънтът се прекарва през иглата и се поставя на място, като краят стърчи от тялото на бебето, за да може течността да изтече в околоплодните пространства. Ако е необходимо, хирургът може едновременно да добавя течности към околоплодния мехур. Майката и бебето получават антибиотици за предотвратяване на инфекция. Може да се наложи процедурата да се повтори, ако шунтът е изместен поради движението на бебето или други причини.

Кандидати за везикоамниотично и торакоамниотично шунтиране?

Ако ултразвукът на вашето бебе показва фетална аномалия, която води до животозастрашаващо натрупване на течност, вашият лекар може да препоръча везикоамниотично или торакоамниотично шунтиране.

От съображения за безопасност пациентите трябва да отговарят на следните критерии:

  • Състоянието на бебето трябва да е достатъчно тежко, за да оправдае фетална намеса.
  • Бебето не трябва да има генетичен проблем или някакъв друг сериозен вроден дефект.
  • Майката трябва да е бременна само с едно бебе.

Докато везикоамниотичното и торакоамниотичното шунтиране обикновено се считат за безопасни и полезни, в редки случаи тези процедури могат да доведат до сериозни усложнения. Възможно е също така шунтът да бъде изместен, докато бебето расте.

Как влияе везикоамниотичното и торакоамниотичното шунтиране на бебето?

Изтичането на излишната течност може да намали размера на натрупаната необичайна маса, да обърне хидропса и значително да подобри шанса за оцеляване на бебето.

Как влияе везикоамниотичното и торакоамниотичното шунтиране на бременността?

Вашата бременност ще се следи внимателно, за да се гарантира, че шунтът остава на мястото си и не се развиват допълнителни усложнения. Има риск от преждевременно раждане. Ще можете да родите нормално, освен ако няма медицинска причина за цезарово сечение. Може да се наложи да се проследявате на всеки 1-2 седмици до раждането.

Интраутеринна хемотрансфузия

Пренатална хирургия 007

Феталната анемия е сериозно усложнение при бременност и е свързана с перинаталната смъртност и заболеваемост. Вътрематочната трансфузия осигурява кръв на Rh-положителен плод, когато червените кръвни клетки на плода се унищожават от Rh антитела. Характерно за това застрашаващо състояние е, че създадените антитела на майката могат да атакуват червените кръвни клетки на бебето и да ги разрушат. Това води до анемия на плода. Преливането на кръв се извършва, за да замести феталните червени кръвни клетки, които се унищожават от чувствителната към Rh имунна система на майката. Това лечение има за цел да поддържа плода здрав, докато стане достатъчно зрял, за да бъде роден.

Анемията при плода може да се появи и в следствие на редица вируси или при наличието на многоплодна бременност. Благодарение на възможността за вътреутробно преливане на кръв подобни случаи са лечими. Трансфузии могат да се извършват през корема на плода или, по-често, чрез доставяне на кръвта в пъпната вена или артерия. Трансфузията на пъпна връв е предпочитаният метод, тъй като позволява по-добро усвояване на кръвта и има по-висока степен на оцеляване, отколкото трансфузията през корема.

Майката се седира и се получава ултразвуково изображение, за да се определи позицията на плода и плацентата. След като коремът на майката се почисти с антисептичен разтвор, тя се инжектира с местна упойка, за да се обезчувстви коремната област, където ще бъде поставена трансфузионната игла. На плода може да се даде лекарство за временно спиране на движението.

Ултразвукът се използва за насочване на иглата през корема на майката в корема на плода или вената на пъпната връв.

Съвместима кръвна група (обикновено тип O, Rh-отрицателна) се доставя в кръвоносния съд на пъпната връв на плода.

На майката обикновено се дават антибиотици за предотвратяване на инфекция. Може да й се даде и токолитично лекарство, за да се предотврати раждането, макар че това е необичайно.

Какво да очаквате след лечението?

Необходим е кратък период на възстановяване (приблизително 1 до 3 часа). Ако на плода е било дадено лекарство за предотвратяване на движение, може да минат няколко часа, докато майката отново усети как плодът се движи.

Защо се прави?

Сенсибилизираната имунна система на майката може да унищожи голямо количество фетални червени кръвни клетки, причинявайки тежка анемия на плода. Вътрематочните кръвопреливания се извършват, когато:

  • Доплер ултразвукът на средната церебрална артерия предполага анемия.
  • Резултатът от билирубина от теста за амниоцентеза показва, че плодът е умерено до силно засегнат от Rh сенсибилизация.
  • Ултразвукът показва доказателства за фетален хидропс, като подути тъкани и органи.
  • Вземането на кръвна проба от плода показва, че плодът има тежка анемия.

Преливането може да се направи незабавно.

При тежко засегнат плод преливането се извършва на всеки 1 до 4 седмици, докато плодът е достатъчно зрял, за да бъде роден безопасно.

Оцеляването на плода след преливане зависи от тежестта на заболяването, метода на преливане и уменията на лекаря, който прави процедурата. Като цяло, след вътрематочна трансфузия през пъпната връв:

Повече от 90% от плодовете, които нямат хидропс, оцеляват.

Около 75% от фетусите, които имат хидропс, оцеляват.

Рискове:

Вътрематочната трансфузия може да причини:

  • Инфекция на матката.
  • Инфекция на плода.
  • Преждевременно раждане.
  • Прекомерно кървене и смесване на фетална и майчина кръв.
  • Изтичане на околоплодна течност от матката.
  • Смърт на плода.

За повече информация, можете да се обадите на телефон: +359895770869.

 

Оставете коментар

Последно преглеждани в раздел
"Направления"

Запишете го в Pinterest

Акции
Споделете това

Регистрирайте се

  • Въведете потребителско име. То НЕ може да бъде променено след създаването на профила.
  • Моля, въведете имейл
  • За да сме сигурни, че не бъркате при изписване, моля повторете имейла си отново.
  • Въведете паролата си. Минимална дължина - 8 знака.
    Паролата трябва да има минимална усточливост от: Среден
    Устойчивост на паролата
  • Въведете паролата си отново.
  • Моля, приемете условията ни за ползване на сайта. Можете да ги прочетете тук.

Запитване за час

Вход в профила ви:

Ако нямате регистрация не се колебайте – регистрирайте се. Ще можете да коментирате безпрепятствено.

Офисите ни в страната и чужбина:

Централен офис София:

ул. Генерал Иван Колев, 33 В България, София

Офис Бургас:

ул. Иван Вазов 75 България, Бургас 8000

Офис Пловдив:

бул. Христо Ботев 92, бизнес център РИЛОН, ет. 2 България, Пловдив

Офис Шумен:

ул. Панайот Волов No.2 България, Шумен.

Офис Македония:

Бане Андреев Ронката №2, 1400 Велес, Македония