Направлението кардиология обхваща диагностика и лечението на всички заболявания на сърдечно-съдовата система, като включва също така и сърдечни пороци, възпалителни заболявания на сърдечния мускул и сърдечните обвивки, артериална хипертония, нарушения на сърдечния ритъм, вродени пороци на сърцето и много други.

Кардиологията е клон на вътрешната медицина.

Кардиолог и кардиохирург са 2 отделни специалности.

• Кардиохирургът отваря гръдния кош и извършва сърдечна операция.
• Кардиологът е специализиран в диагностиката и лечението на заболявания на сърдечно-съдовата система.

Сърдечната болест се отнася конкретно към сърцето, докато сърдечно-съдовите заболявания засягат сърцето, кръвоносните съдове или и двете.

Симптоми, които могат да се окажат сигнал за сърдечен проблем, включват:

• недостиг на въздух / задух
• виене на свят
• болки в гърдите
• промени в сърдечната честота или ритъма
• високо кръвно налягане

Кардиологът може да проведе тестове за сърдечен шум или абнормален сърдечен ритъм.

Кардиолозите лекуват пациенти, които са преживяли инфаркт, имат сърдечна недостатъчност (СН) или други проблеми със сърцето. Те имат съществена роля при вземане на решения за сърдечна хирургия (сърдечна операция), катетеризация на сърцето, ангиопластика и стентиране.

Ето и някои от основните сърдечни заболявания:

• атеросклероза
• предсърдно мъждене (ПМ)
• аритмии
• вродени сърдечни заболявания
• коронарна болест на сърцето
• застойна сърдечна недостатъчност
• висок холестерол и триглицериди в кръвта
• хипертония
• перикардит
• камерна тахикардия
• високо кръвно налягане или хипертония

Човек може да се наложи да посети кардиолог дори без да има симптоми, ако например има фамилна анамнеза за сърдечно заболяване или висок холестерол, ако е или е бил пушач, ако има диабет.

Кардиолозите могат да извършат или да насочат пациента да проведе следните тестове:

• ЕКГ: запис на електрическата активност на сърцето
• Стрес тест: той показва промените на сърдечния ритъм при почивка и упражнения. Измерва работата и ограниченията на сърцето.
• Ехокардиографията: може да измери колко добре сърцето изпомпва кръв. Изследването може да открие възпаление около сърцето, известно като перикардит. Може също така да идентифицира структурни аномалии или инфекции на сърдечните клапи.
• Сърдечна катетеризация: представлява инвазивна процедура – малък катетър се вкарва през кръвоносен съд на ръката или крака и достига до сърдечна камера или коронарен кръвоносен съд. Може да прави снимки и да проверява функцията на сърцето. Процедурата се прилага за диагностика и за лечение на вродени сърдечни, клапни и коронарни заболявания. Освен сърдечната катетеризация, се извършват още- коронарна ангиография, вентрикулография.
• Ядрена кардиология: Технологиите за ядрено изобразяване използват радиоактивни материали за изследване на сърдечно-съдови нарушения и заболявания, по неинвазивен начин.

Електрофизиология

Електрофизиологията е подспециалност на кардиологията.

Лекарят електрофизиолог провежда т. нар. изследване ЕФИ (Електрофизиологично изследване). Това е инвазивно изследване за електрическата активност и проводимост на сърцето, което дава важна информация за възможни аритмии. Електрическата активност се измерва посредством въвеждане на катетри с електроди, които осъществяват измерването.

Катетърната аблация е друга процедура, с която се заема Електрофизиологът.

Пейсмейкър “PM” и имплантируемото сърдечно устройство “ICD”, известен още като имплантируем кардиовертер дефибрилатор, са малки електронни „устройства“, използвани за коригиране на нарушен сърдечен ритъм. Лекарят може да ви предложи такъв, ако сте имали поне един пристъп на нарушен сърдечен ритъм.

Имплантация на кардиостимулатор (пейсмейкър) – PM идентифицира и координира контракциите на сърдечния мускул, така че сърцето да бие ефективно. Това се постига чрез изпращане на прецизно отчетени електрически сигнали за коригиране на определени аномалии в сърдечния ритъм.