Урологична онкология - банер

Урологична онкология

Урологичната онкология се занимава с диагностиката и лечението на онкологични заболявания на простатата, на пикочния мехур, на тестисите, на бъбреците. Също така на тумори на надбъбречната жлеза, ретроперитонеални тумори в областите на меките тъкани.

Диагностика и лечение на рак на простатата

Ракът на простатата е втория по разпространение вид рак при мъжете. Той засяга предимно мъжете над 50 годишна възраст, но с цел ранна диагностика и лечение се препоръчва ежегодния скрининг да започне след 40 годишна възраст.

Често простатният карцином се открива чрез скрининг (тестове за PSA или ректално туше) при мъже, които имат ранен стадий на болестта и нямат симптоми или признаци. Ако PSA-тестът или ректалното изследване показват, че може да възникне простатен карцином, е необходимо по-обстойно наблюдение и извършване на диагностични изследвания. Оплакванията за съжаление може да настъпят в по-късен стадий на развитие със следната картина:

  • често уриниране
  • слаба или прекъсната струя на урината или необходимост от усилия, за да се изпразни пикочният мехур
  • кръв в урината
  • спешна нужда от често уриниране през нощта
  • кръв в семенната течност
  • начало на еректилна дисфункция
  • болка или парене по време на уриниране, което е по-рядко срещано
  • дискомфорт при седене, причинен от уголемена простата

Диагностициране на рак на простатата:

  • Скрининг: За целта се прави дигитално ректално туше и кръвен тест за измерване на нивата на простатен специфичен антиген (PSA);
  • Тестове за биомаркери: Тестовете за биомаркери за рак на простатата включват 4Kscore, който прогнозира шансовете на човек да развие високорисков рак на простатата и индекс на простатно здраве (PHI), който дава прогноза за развиване на заболяването;
  • Биопсия на простатата: За повечето видове рак биопсията е единственият сигурен начин на лекаря да разбере дали в определена област на тялото има тумор. Пациенти с подозрителни резултати и RSA стойности се подлагат на трансректална биопсия на простатата под обща упойка;

Лечения:

  • Роботизирана или лапароскопска простатектомия: Пациентите диагностицирани с патология на простатата се лекуват чрез роботизирана или лапароскопска простатектомия, използвайки роботизираната хирургична система „да Винчи“. По този начин отстраняването на простатната жлеза и някои от околните тъкани е максимално прецизна и щадяща пациента процедура. Този вид хирургия е много по-малко инвазивна от радикалната простатектомия и времето за възстановяване след нея е по-кратко.
  • Радикална отворена хирургия: Традиционната хирургична операция може се прилага при пациенти, които не са подходящи за роботизирана хирургия. Представлява хирургично отстраняване на цялата простата и семенните мехурчета.
  • Хормонална терапия и радиационна терапия: Водят до успешни резултати при пациенти с локално напреднал рак на простатата или които не са подходящи за операция.

Диагностика и лечение на рак на пикочния мехур

При този вид онкологично състояние, първият признак е кръв в урината. Повечето ракови заболявания на пикочния мехур се диагностицират в ранен етап, най-честите симптоми или признаци са:

  • Кръв или кръвни съсиреци в урината
  • Болка или усещане за парене при уриниране
  • Често уриниране
  • Усещане за необходимост от уриниране много пъти през цялата нощ
  • Усещане за необходимост от уриниране, но без да може да се уринира
  • Болка в долната част на гърба от едната страна на тялото

Методи за диагностика на рак на пикочния мехур:

  • Цитология. При цитологията често се използва случайна урина от нормално уриниране, за да установи дали урината съдържа туморни клетки. Пробата може да бъде изследвана по различни начини. Най-често чрез микроскопско изследване на клетките, наречено цитология на урината. Има други изследвания на урина, които използват молекулярен анализ и които могат да помогнат за откриването на рак.
  • Цистоскопия. При пациенти с кръв в урината, пикочният мехур се изследва за тумор с помощта на цистоскопия. Цистоскопията е съвременен метод за диагностика на тумори на пикочния мехур, при който се извършва вътрешен оглед на пикочния мехур с гъвкав, дигитален, светещ ендоскоп наречен цистоскоп. Тази кратка процедура може да установи туморен растеж в пикочния мехур и да определи необходимостта от биопсия или операция.
  • Трансуретрална резекция на тумор на пикочния мехур. Ако по време на цистоскопия се открие тумор, се извършва биопсия (отстраняване на малко количество тъкан с цел изследване под микроскоп). Това е хирургична процедура и се нарича трансуретрална туморна резекция на пикочния мехур. Tрансуретралната резекция се използва за диагностициране на рак на пикочния мехур и за разкриване на вида на тумора и установяване на дълбочинат му в слоевете. Трансуретралната резекция може да се използва и като лечение на мускулно-неинвазивен тумор.
  • Компютърна томография (КT или КAT): Създава триизмерна картина на вътрешността на тялото, използвайки рентгенови лъчи от различни ъгли. След това компютърът комбинира тези изображения в подробен, напречен срез, който показва аномалии или образувания. КT изследването може да се използва и за определяне размера на тумора.
  • Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). ЯМР използва магнитни полета, а не рентгенови лъчи, за да представи подробни изображения на тялото като географска карта, също определя размерите на тумора.
  • Позитронно-емисионна томография (ПET или ПЕТ-КТ). Проучвания показват, че едно ПET изследване може да помогне за откриването на рак на пикочния мехур, който се е разпространил с по-добра точност в сравнение с КT или ЯМР. ПET сканирането обикновено се комбинира с КT изследване (виж по-горе), наречено ПET-КT.
  • Ултразвук. Ултразвукът използва звукови вълни, за да създаде картина на вътрешните органи. Това може да помогне да разберете дали бъбреците или уретерите са блокирани.

Лечения:

  • Цистоскопия: Според резултатите от патологията, пациентите с тумори, ограничени до повърхността, се проверяват веднъж на всеки 3 месеца с помощта на цистоскопия.
  • Радикална цистектомия: Това е отстраняването на целия пикочен мехур и често близките тъкани и органи. Ако в резултат на патологични прегледи се открие мускулен инвазивен карцином на пикочния мехур, може да се наложи да се премахнат тазовите лимфни възли и да се направи нов пикочен мехур от тънките черва. Известна като радикална цистектомия, тази операция може да се извърши с помощта на роботизирана или отворена операция.
  • Трансуретрална туморна резекция на пикочния мехур (ТУ-ТУР): Тази процедура се използва както за диагностика и стадиране, така и за лечение. За пациентите с мускулно-неинвазивен рак на пикочния мехур, трансуретралната резекция може да е в състояние да елиминира рака. Въпреки това лекарят може да препоръча допълнителни лечения за намаляване на риска от рецидив на рака като интравезикална химиотерапия или имунотерапия.
  • Химиотерапия: За да се предотвратят повърхностни тумори на пикочния мехур, като допълнително лечение може да се приложи еднократно третиране с химиотерапевтични лекарства в пикочния мехур.
  • Имунотерапия: Имунотерапията, наречена още биологична терапия, е предназначена да стимулира естествената защита на организма за борба с рака. Тя използва вещества, произведени от организма или в лаборатория, за подобряване, насочване или възстановяване на функцията на имунната система.
  • Лъчелечение: Лъчетерапия е използването на високоенергийни рентгенови лъчи или други частици за унищожаване на раковите клетки. Лъчелечението обикновено не се използва самостоятелно като първично лечение на рак на пикочния мехур, но може да се прилага и в комбинация с химиотерапия. Комбинацията от лъче- и химиотерапия може да се използва за лечение на рак, който се намира само в пикочния мехур. Пациентите, които не са подходящи за операция, трябва да бъдат лекувани с комбинация от лъчетерапия и химиотерапия.

Диагностика и лечение на рак на тестисите

Туморите на тестисите се наблюдават при млади мъже в репродуктивна възраст и могат да се лекуват при високи стойности с подходящи животоспасяващи терапии.

Мъжете с рак на тестисите имат различни симптоми. Обикновено първите признаци на рак на тестисите са увеличен тестис, малка бучка или твърдост в областта на тестиса.

Симптомите на рак на тестисите могат да включват:

  • Бучка или подуване на тестиса. Ако се установи рано, тестикуларният тумор може да е с размера на грахово зърно, което нараства значително с времето.
  • Болка или дискомфорт, със или без подуване в тестисите или скротума.
  • Промяна в начина, по който се усеща тестиса или чувство на тежест в скротума.
  • Слаба болка в долната част на корема или в слабините.
  • Внезапно натрупване на течност в скротума.
  • Чувствителност и/или растеж на гърдите.
  • Болка в гърба, задух, гръдна болка, кървави или гнойни храчки могат да бъдат симптоми на по-късен етап на рак на тестисите.
  • Оток в областта на единия или и двата крака или задух, поради тромбоза може да бъдат симптом на рак на тестисите. За някои млади хора или мъже на средна възраст, развиването на белодробна тромбоемболия може да бъде първият признак на рак на тестисите.

Много от симптомите на рака на тестисите могат да се дължат и на неракови заболявания.

Методи за диагностика на рак на тестисите:

  • Скрининг. Скринингът се използва за диагностика на рака преди да се появят неговите симптоми. Ракът на тестисите често се диагностицира в ранен стадий.
  • Самопреглед. Много мъже го откриват сами, докато извършват самостоятелно прегледи, а понякога сексуалният партньор забелязва промяната. Самопрегледите, проведени след топъл душ, могат да помогнат за ранното диагностициране на тестикуларния рак, когато вероятността за успешно излекуване е по-голяма. Мъжете, които забележат уголемяване, наличието на бучка, втвърдяване, болка или някаква друга промяна в единия или и двата тестиса, трябва незабавно да посетят своя лекар.
  • Ултразвуково изследване. На сонограмата би могло да се определи размера, местоположението и твърдостта на тумора. Солиден тумор в областта на тестисите е много вероятно да бъде рак.
  • Туморни биомаркери. Нивата на серумните туморни маркери се изследват преди оперативното отстраняване на тестиса. Те се произвеждат от тумора или от тялото в отговор на карцинома и се откриват в абнормно високи нива в кръвта на някои пациенти. При рак на тестисите нивата на серумния туморен маркер се изследват, за да се установи стадия на заболяването и да се потвърди дали туморът е изцяло семином.
  • Биопсия. Биопсията е вземане на малко количество тъкан от даден орган за изследване под микроскоп. Другите тестове могат само да предполагат наличието на карцином, но единствено биопсията може да потвърди диагнозата със сигурност.

Лечение:

  • Ингвинална орхиектомия: В случай на подозрение за тумор при пациенти с тестикуларна маса, незабавно се планира хирургична операция и тестиса с тумор незабавно се отстранява чрез ингвинална орхиектомия. След това цялото тяло се сканира с компютърна томография (CT). При проследяване на лечението се използват серумните нива на BHCG, AFP и LDH като туморни маркери. Тъй като тестикуларните тумори имат различно поведение според техните патологични структури, подходите за мониторинг и лечение се определят специфично за всеки пациентски случай.
  • Репероперитонеална дисекция на лимфни възли (RPLND): При пациенти с метастази в лимфните възли около аортата и горната куха вена в ретроперитонеалното пространство тези туморни тъкани се отстраняват напълно чрез дисекция на лимфни възли.
  • Химиотерапия и лъчетерапия: Според резултатите от патологичните изследвания пациентите може да се наложи да приемат допълнителна химиотерапия и лъчетерапия.

Диагностика и лечение на рак на бъбрека

Това заболяване рядко се развива при хора под 45 години. Средната възраст на заболелите е 64 години. Въпреки това тенденциите показват, че броя на регистрираните тумори на бъбречен карцином у нас расте.

Често ракът на бъбреците се открива случайно, когато човек си направи рентгенова снимка или ултразвуков преглед по някаква друга причина. В ранните стадии заболяването не причинява болка. Симптомите обикновено се появяват, когато туморът нарасне и започне да засяга близките органи.

Симптомите на рак на бъбрека могат да включват:

  • Кръв в урината
  • Болка при натиск отстрани на тялото или в гърба
  • Маса, образувание или подутина отстрани или отзад на кръста
  • Подуване, оток на глезените и краката
  • Високо кръвно налягане
  • Анемия, свързана е с нисък брой на червените кръвни клетки
  • Умора
  • Загуба на апетит
  • Необяснима загуба на тегло
  • Повтаряща се треска, която не е породена от настинка, грипна или друга инфекция
  • При мъжете – наличието на варикоцеле, което представлява бързо нарастване на група разширени вени около тестисите, като особено за десния тестис, може да свидетелства за наличието на голям бъбречен тумор

Някои от изброените симптоми се срещат и при други бъбречни заболявания.

Методи за диагностика на рак на бъбрека:

  • Физикален преглед от лекар.
  • Кръвни и уринарни тестове. Чрез тези изследвания се проверява броя на червените кръвни клетки и наличие на кръв в урината, бактерии или ракови клетки в нея. Тези тестове могат да свидетелстват за наличието на рак на бъбреците, но не могат да бъдат използвани за поставяне на точна диагноза.
  • Биопсия. Тя обикновено се извършва от интервенционен рентгенолог като амбулаторна процедура, с използване на локална анестезия.
  • Образни изследвания. Компютърна томография (КT или КAТ), Рентгеново изследване, Магнитно-резонансна томография (ЯМР), Интравенозна пиелография (IVP) (т. нар. цветна снимка на бъбреците), Цитоскопия и нефро-уретероскопия.

Лечение:

  • Радикална нефректомия. Операцията, с която се отстранява тумора, целият бъбрек и околните тъкани, се нарича радикална нефректомия. Радикална нефректомия се прилага най-често като лечение на голям тумор, когато здравата тъкан е по-малко.
  • Частична нефректомия. Частична нефректомия се състои в хирургичното отстраняване на тумор. Този тип операция запазва бъбречната функция и намалява риска от развитие на хронично бъбречно заболяване след нея. Проучванията показват, че частичната нефректомия е ефективна за туморите от стадий Т1.
  • Лапароскопска и роботизирана хирургия (минимално инвазивна хирургия). По време на лапароскопска операция, хирургът прави няколко малки разреза, вместо 1 по-голям в корема, използван по време на традиционната хирургическа процедура. След това хирургът вкарва телескопични инструменти в тези малки отвори с големината на ключалка, за да премахне засегнатия бъбрек или да извърши частична нефректомия. Понякога хирургът може да използва роботизирана апаратура за извършване на операцията. Така манипулацията може да бъде по-продължителна като времетраене, но по-малко болезнена.
  • Радиочестотна аблация. Използвана е само за пациенти, които са с влошено здравословно състояние и не е възможно извършване на операция.
  • Криоаблация. Криоаблацията, наричана още криотерапия или криохирургия, е метод на лечение, при който чрез замразяване се унижават раковите клетки посредством метална сонда.
  • Антиангиогенеза. Този тип лечение е насочен към спирането на процесът на създаване на нови кръвоносни съдове. Тъй като туморът се нуждае от хранителни вещества, доставяни от кръвоносните съдове, за да се развива и разпространява, целта на антиангиогенезната терапия е да го остави да „гладува“.
  • Химиотерапия и лъчетерапия.

За повече информация, можете да се обадите на телефон: +359895770869.

Запазете час
Бърз контакт
За повече информация относно болницата, екипите и апаратурата, можете да се обадите на телефон: +359 879 009 742
Къде бихте се лекували?
Няма коментари

Напишете коментар

Pin It on Pinterest

Shares
Share This

Варненски офис:

ул. Иван Вазов 37, партер
България, Варна 9000
+359 878 500 920
+359 878 500 730

Бургаски офис:

ул. Иван Вазов 75
България, Бургас 8000
+359 877 500 163

Офис Велико Търново:

бул. България 8
България, Велико Търново
+359 879 007 420