• Наранявания – травми
• Вродени аномалии в развитието
• Претоварване, дегенеративни промени
• Възпаление
• Неврологични функционални нарушения
• Системни заболявания
• Новообразования – тумори

• Дегенеративни заболявания:
  • артрозна болест
  • спондилоартроза
  • остеохондроза
  • гонартроза, коксартроза, омартроза, артроза на лакътна става и малките стави на ръцете и краката
  • дископатия, дискова херния
• Възпалителни заболявания на ставите и меките тъкани:
  • ревматоиден и подагрозен артрит
  • псориатричен артрит
  • анкилозиращ спондилит на Бехтерев
  • артрити при колагенози и други вътрешни заболявания
  • инсерционити, бурсити, периартрити
  • инфекции
• Травмени увреди:
  • фрактури
  • луксации
  • дисторзии
  • синдром на Зудек
  • лезии на менискуси и увреди на капсулолигаментарния апарат
  • спортни травми и увреждания
• Неврогенни функционални нарушения
  • пренатално родово увреждане на мозъка – церебрална парализа
  • родова травма – акушерска парализа
  • възпалителни – полиомиелит
• Системни заболявания
  • Нарушения в обмяната на веществата – рахит, подагра
  • хормонални нарушения – паратиреоидизъм
  • автоимунни заболявания
• Тумори – могат да произхождат от всички тъкани: кожа, мастна тъкан, нерви, сухожилия, мускулатура, хрущял и кост
• Други заболявания:
  • сколиоза
  • спондилолистеза
  • остеопороза
  • Шоерман – Мау
  • контрактура на Дюпюитрен

• Рентгеново изследване
• Компютърна томография
• Ядреномагнитен резонанс
• Артрография
• Ангиография
• Сцинтиграфия
• Миелография
• Ултразвуково изследване
• Артроскопия
• Електромиография
• Лабораторни изследвания

Ортопедията е хирургична специалност, но въпреки това голяма част от леките травми се лекуват успешно чрез неоперативни методи. Консервативното лечение се предпочита в случаите, в които е медицински обосновано и от него може да се очаква положителен терапевтичен ефект.

Консервативно лечение

• Медикаменти – обезболяващи, противовъзпалителни, хондропротективни, антибактериални средства, антикоагуланти
• Превръзки – гипсова имобилизация, ортопедични апарати, мека имобилизация
• Физикална терапия
• Протезиране

Всички методи на консервативното лечение имат за задача да имобилизират, фиксират, отбременят, екстензират и коригират.

Оперативно лечение

Ортопедичните хирурзи извършват различни процедури за възстановяване на стави, кости, връзки, сухожилия и хрущяли. Пациентите, които са претърпели травма, като например при автомобилна катастрофа или спортни наранявания, може да се нуждаят от ортопедична операция за коригиране на счупени кости, неправилно подравнени стави или разкъсани сухожилия. Ортопедичните хирурзи могат да помогнат и ако страдате от артрит, костни заболявания или генетични деформации.

Цел на оперативното ортопедично лечение на костите:

• Изравняване разлика в дължините
• Корекция на осевите отклонения
• Запълване на костни дефекти след травми, тумори, инфекции
• Промяна в концентрацията на натоварване в става – при вродена дисплазия на тазобедрената става, например, чрез остеотомия се създава по- благоприятно разпределение на натоварването
• Резекция на тумори
• Стабилизация на костните фрагменти след счупване

Остеотомията е операция, при която се режат една или повече кости. Има много видове остеотомии, които се използват за лечение на различни ортопедични състояния и наранявания. В повечето случаи остеотомията включва отстраняване или пренастройка на част от костта, за да се коригира проблем, който засяга движението, растежа и т.н. Този тип процедура може да се приложи за възстановяване на повредена става или за скъсяване или удължаване на деформирана кост.

Видове остеотомии:

Тази процедура може да отстрани проблеми в много различни кости и стави. Например:

• Тазобедрена става: По време на операцията, лекарят прекроява тазобедрената ямка, така че да покрива по-добре главата на тазобедрената кост.
• Коляно: По време на остеотомия на коляното, пищяла (горната част на пищяла) или бедрената кост (долната част на бедрото) се изрязват и преоформят. Това отнема натиска върху увредената страна на колянната става.
• Гръбначен стълб: Клиновидно парче кост от част от гръбначния стълб може да бъде премахнато, за да се коригира отклонение или да се намали изкривяване.
• Челюст: Остеотомия на долната челюст премества челюстта в нова позиция.
• Палец на крака: Сегмент от кост може да бъде отстранен от палеца на крака, за да се изправи и да не се забива в останалите пръсти.
• Брадичка: Пластичните хирурзи използват остеотомия за стесняване на широка или квадратна брадичка.

Остеопластиката е оперативна интервенция за присаждане на кост при костни дефекти, кисти, псевдоартрози и други. Различават се автопластика (използва се собствена кост) и хомопластика (използва се трупна костна тъкан).

Автоприсадъци – това означава, че се присажда кост, взета от едно място на пациента, на друго място на същия пациент. Мястото се нарича донор. Най-честите донорни места са от кристата на тазовите кости, метафизата на тибията и радиуса.

Според вида си автоприсадъците биват:

• спонгиозни – изградени от спонгиозна кост – те са по-добрият вариант тъй като притежават големи остеоиндуктивни способности и при тях срастването настъпва бързо.
• кортиколни – само от кортикална кост – имат слаба остеогенезна продукция и при тях зарастването е много по-бавно.
• Алоприсадъци – това е присаждане на кост от друг човек. Този метод има редица недостатъци като пренасяне на инфекции, например. От друга страна по този начин могат да се вземат големи количества кост, дори цели стави докато количеството на взетия материал при автоприсадъците е по-малко. Всички алоприсадъци се обработват предварително по специален начин. Костната инкорпорация е много по-бавна отколкото при автоприсадъците.

Остеосинтезата се определя като фиксиране на кост. Това е хирургична процедура за лечение на костни фрактури, при които костните фрагменти се съединяват с винтове, плочи, пирони или игли. Счупената кост се фиксира и може да се възстановява стабилно в правилната позиция.

Остеосинтезата или вътрешната костна фиксация не се използват за лечение на всеки тип костна фрактура. Остеосинтезата е най-подходяща за отворени костни фрактури със съпътстващо нараняване на кожата или меките тъкани. Също така е предпочитаната форма на лечение на костни фрактури с множество фрагменти, костни фрактури на крака и костни фрактури при пациенти с остеопороза.

Използват се различни методи за остеосинтеза като остеосинтеза с винтове, остеосинтеза с плоча, интрамедуларна остеосинтеза с пирони, фиксиране с игла на Киршнер, устройства за външно фиксиране и други. Използваните в наши дни материали се състоят предимно от титан.

Как се извършва операцията за остеосинтеза?

Местоположението на фрактурата и видът на прекъсването имат значение за начина на прилагане на остеосинтезата. Освен това, местоположението на фрактурата и общото състояние на пациента ще определят дали операцията ще се извършва под обща, спинална или локална анестезия. Операцията може да се извърши амбулаторно.

• Остеосинтеза с винтове

При винтовата остеосинтеза костните фрагменти се фиксират с винтове. За тази цел във въпросното счупено парче се пробива дупка. В противоположния фрагмент се пробива резба за винта (опъващ винт) или директно се използва винт с резба в края му (костни винтове). И в двата случая счупените парчета се съединяват заедно чрез затягане на винтовете.

• Остеосинтеза с плоча

Остеосинтезата с плоча е процедура, при която счупените части на костта се фиксират с плоча. Хирургът завива, на счупената кост, подходяща плоча над линията на фрактурата. Плочата е фиксирана към всички фрагменти с винтове в костта. При тази процедура счупените части са свързани стабилно една с друга.

• Интрамедуларна остеосинтеза с пирони

Интрамедуларната остеосинтеза с пирони е процедура, при която медуларната кухина се отваря. Хирургът прави канал, в който може да забие пирон. Този пирон свързва костните фрагменти като вътрешна шина. Интрамедуларният пирон се стабилизира с напречен болт, така че да не може да се измести. Пиронът се позиционира правилно с помощта на рентгеново изображение.

• Фиксиране с игли на Киршнер

Иглите на Киршнер са еластични стоманени игли, които се използват за закрепване на счупвания в малки кости, като например пръсти или ключица. Когато иглите се вкарат в костта, горният край остава извън нея. След зарастването на фрактурата иглите могат да бъдат премахнати. Поставя се също шина или гипсова отливка, тъй като иглите сами по себе си не са достатъчни за стабилизиране на фрактурата.

• Устройства за външно фиксиране

Устройството за външно фиксиране е външна метална опорна рамка, използвана за фиксиране на счупвания. Хирургът прави малки разрези на кожата над счупването, през които пробива дупки в костите. Металните пръти минават през тези дупки и излизат от тялото. Пръчките са фиксирани външно към метална рамка, като по този начин стабилизират костната фрактура отвън.

Каква е степента на успех на остеосинтезата?

Счупените кости се стабилизират с различните процедури за остеосинтеза, докато костите не се сплетат отново. По принцип костните фрактури зарастват много добре с тези процедури.

Какви са възможните усложнения и рискове от тази процедура?

Остеосинтезата е една от стандартните процедури, използвани за лечение на фрактури и обикновено протича без усложнения. Както при всяка интервенция, операцията понякога може да доведе до инфекции, увреждане на нервите, следоперативни кръвоизливи или кръвни съсиреци. В редки случаи могат да се появят анкилоза, остеонекроза или сраствания на сухожилията.

Какво се случва след операцията?

След операцията пациентът се наблюдава по време на фазата на възстановяване, когато се събужда от упойката. Скоро след това започват физиотерапевтични упражнения, за да се предотврати анкилоза и да се намали мускулната загуба. Избраната процедура за остеосинтеза и индивидуалният лечебен процес ще определят дали костта може да се възстанови нормално. Необходими са поне шест седмици, за да се заздрави костната фрактура, но може да отнеме и няколко месеца.

Няколко фактора определят дали материалът за остеосинтеза може да бъде отстранен когато фрактурата е напълно излекувана. Използваният материал (титан) може да остане в тялото през целия ви живот. В наши дни винтовете и плочите обикновено не се отстраняват, освен ако няма конкретни причини за това.

Какво е пункция на ставата?

При пункция на ставата игла се вкарва в ставната кухина, за да се инжектира лекарство в ставата при възпаление и болка или да се извърши аспирация (отстраняване) на течност от ставата за намаляване на подуването и на натиска върху ставата. Освен като лечебен метод пункцията може да се използва и за диагностика. Анализът на ставната течност може да помогне за диагностициране на състояния с неясен произход.

Най-често пункция се извършва на колянна става, но процедурата може да бъде направена и на всяка друга става – рамо, лакът, тазобедрена става, китка и т.н.

Може да е необходима пункция на ставата, ако:

• Болката в ставите не се е подобрила след извършване на прости промени в начина на живот, като например почивка на ставата, използване на компресионни ленти или приемане на противовъзпалителни средства
• Движението на засегнатата област може да е болезнено и ограничено
• Може да помогне за успокояване на болки в ставите, причинени от артрит, бурсит и други болезнени възпалителни заболявания.

Има ли странични ефекти при ставна пункция?

Рискът от усложнения от пункция на ставата е много нисък. Въпреки това може да има:

• Натъртване
• Подуване
• Възпаление на мястото на пункцията

Синовектомията е процедура, при която синовиалната тъкан, заобикаляща ставата, се отстранява. Тази процедура обикновено се препоръчва за осигуряване на облекчение при състояние, при което синовиалната мембрана или лигавицата на ставата се възпаляват и дразнят и не се контролират само от лекарства.

Артротомията е хирургична процедура, при която ставата се отваря за почистване на ставните повърхности при възпаление и инфекция. Може да се приложи и за диагностициране на ставни заболявания.

Артроскопията е процедура за диагностика и лечение на ставни проблеми. По време на процедурата в ставата се вкарва тясна тръба, прикрепена към оптична видеокамера, през малък разрез. Изгледът в ставата се предава на видео монитор с висока разделителна способност.

Артроскопията позволява на ортопеда да вижда вътре в ставата, без да прави голям разрез. Хирурзите могат дори да поправят някои видове увреждания на ставите по време на артроскопия, с тънки като молив хирургически инструменти, вкарани през допълнителни малки разрези.

Защо се прави?

Ортопедите използват артроскопията за диагностициране и лечение на различни ставни състояния, най-често тези, засягащи коляно, рамо, лакът, глезен, бедро и китка. Лекарите често се обръщат към артроскопия, ако рентгеновите лъчи и други образни изследвания оставят някои диагностични въпроси без отговор.

Хирургични процедури

Състоянията, лекувани с артроскопия, включват:

• Разхлабени костни фрагменти
• Повредени или скъсани хрущяли
• Възпалени ставни повърхности
• Разкъсани връзки
• Белези в ставите

Какво е артропластика?

Артропластиката е хирургична процедура за възстановяване на функцията на ставата, което може да стане чрез възстановяване на повърхността на костите. Може да се използва и изкуствена става, наречена протеза.

Различни видове артрит могат да засегнат ставите. Остеоартритът или дегенеративното заболяване на ставите е загуба на хрущял или възглавница в ставата и е най-честата причина за артропластика.

Защо се прави артропластика?

Артропластиката може да се използва, когато медикаментозното лечение вече не облекчава ефективно болките в ставите. Някои медицински лечения за остеоартрит, които могат да се използват преди артропластика, включват:

• Противовъзпалителни лекарства
• Лекарства за болка
• Ограничаване на болезнените дейности
• Помощни устройства при ходене като бастун
• Физиотерапия и рехабилитация
• Инжекции на кортизон в колянната става
• Инжекции с вискосуплементация (за добавяне на смазване в ставата, за да се направи движението на ставите по-малко болезнено)
• Загуба на тегло

Пациентите, при които се налага артропластика, обикновено имат значително подобрение след процедурата. Болките в ставите намаляват значително, възстановява се способността за извършване на различни дейности и се подобрява качеството на живот.

Повечето операции на ставите включват тазобедрената става и коляното, като операциите на глезена, лакътя, рамото и пръстите се правят по-рядко.

Артродезата е известна още като синдеза или изкуствена анкилоза. Също така често се нарича ставен синтез. Това е метод за хирургично вкостяване на ставите, използван за сливане на костите в ставата, когато други лечения не дават положителни резултати.

Артродезата се прилага за лечение на фрактури на ставите, артрит и други състояния, които засягат подвижността на ставата. Ако болката не може да бъде овладяна чрез други лечения, артродезата може да бъде най-правилното решение. Лекарите обаче смятат, че артродезата е крайно средство за лечение, което се прилага само след изчерпване на другите възможности. Най-добрите кандидати за сливане на ставите са тези, които все още имат здрави кости от двете страни на ставата и силна имунна система за подпомагане на лечението.

Подмяна на ставата или Артродеза

Процедурата за артродеза слива костите на ставата и предотвратява движението в тази става. Хирургията за заместване на ставите замества увредената става с изкуствена. Тези изкуствени стави имат същия обхват на движение като на естествените стави, но също могат да се износят бързо. В бъдеще може да се наложат допълнителни операции. Поради тази причина сливането на ставите често е по-добро и по-трайно решение за болки в ставите.

При артродезата се правят разрези около ставата и се премахва целия хрущял в ставата, така че костите да се допират директно. След това съединението се закрепя с метални пластини и винтове. Това позволява на костите да зараснат и да се слеят, за да създадат неподвижна става. Тъй като сливането на костите елиминира движението в ставата, процедурата е най-подходяща за третиране на области на тялото, които все още могат да се използват без пълен обхват на движение. Например, артродезата на глезена се прави по-често от сливането на ставите в коляното или тазобедрената става

Артролизата е хирургична процедура за лечение на състояния, които причиняват скованост и значително намален обхват на движение в ставите. Физиотерапията е от решаващо значение преди и след артролиза, за да се увеличи максимално обхватът на движение и функция в оперираната става.

Сковаността на ставите е често срещан проблем, който е свързан с многобройни състояния, включително остеоартрит, фрактури и други наранявания, както и усложнение в резултат на предишни операции и лечение. Необходима е операция за артролиза, за да се увеличи обхватът на движение и функция в засегната става. Артролизата включва освобождаване на всички меки тъкани, които пречат на пълния обхват на движение в става. По време на артролизата се правят редица малки разрези отстрани и отзад на ставата. Ограничената ставна капсула и свитите тъкани се освобождават, за да позволят повече движение. Първо се освобождава външната (странична) страна на ставата и всички сраствания се разделят. След това ограничената ставна капсула и свитите тъкани се освобождават от вътрешната (медиалната) страна на ставата. Освобождава се медиалният лигамент от вътрешната страна, за да се подобри допълнително обхватът на движение в ставата. След това се лекуват всякакви костни аномалии. Накрая се използват малки шевове за затваряне на раните.

Физиотерапията е изключително важна преди и след артролиза, за да се гарантира, че операцията е успешна, за да се предотврати вероятността от проблеми в бъдеще и за да се гарантира пълното или близко до пълно връщане на пълния обхват на движение и функция на засегнатата става и следователно на целият крайник.

Алопластика означава хирургическа операция за замяна на става или част от нея с протеза. Използва се още медицинския термин ендопротезиране. Най-често срещаните материали за алопластика са метал и пластмаса (шини, винтове, стентове и др.). Всички използвани метали са изработени от специална сплав и немагнитен материал. Неговото имплантиране и фиксиране в тъканта предотвратява нежеланото движение или плъзгане в ставата.

Тоталната смяна на увредената става е показана в случаите, когато консервативното лечение е неуспешно. Това е състояние, при което функционалността на ставите е значително увредена или ставата е източник на силна болка. Най-честите причини за операцията са артроза – коксартроза, гонартроза, костен тумор, фрактури, реимплантация и други.

Фасциотомията или фасциектомията е операция за облекчаване на подуване и налягане в засегната част на тялото- тъкан или мускул. Фасцията, която заобикаля района, се разрязва, за да се облекчи натискът.

Освобождаването на сухожилията, известно също като тенотомия, е хирургична процедура, която включва прерязване или разединяване на сухожилието, за да се даде възможност за по-голям обхват на движение. Процедурата се използва за облекчаване на стегнати или скъсени мускули. Когато е засегнато ахилесовото сухожилие, процедурата се нарича „ахилотенотомия“. Използва се при лечение на церебрална парализа.

Тенодезата е хирургична процедура, която обикновено се използва за лечение на наранявания на бицепсовото сухожилие в рамото. Тези наранявания могат да възникнат поради тендинит, възпаление или дразнене на сухожилието, от прекомерна употреба или травма в областта на рамото. Проблемите със сухожилията могат да се появят навсякъде в тялото, но са по-чести в някои стави като рамото, поради широкия му обхват на движение. Пациентите могат да бъдат подложени на тенодеза, ако изпитват значителна болка и слабост в рамото поради нараняване на сухожилията на бицепса.

По време на процедурата хирургът премахва увредената тъкан около бицепсовото сухожилие и отделя сухожилието от връзката му с лабрума на раменната става. Всички фрагменти от кост или хрущял или костни шпори, които могат да раздразнят сухожилието се премахват. След това сухожилието е прикрепено към раменната кост близо до раменната става с помощта на анкери и здрави шевове, за да го задържат в позиция. Това служи за намаляване на напрежението, както върху сухожилието, така и върху лабрума.

Обикновено не се изисква престой в болница след процедура за тенодеза. Пациентите трябва да носят слинг няколко седмици след операцията, за да осигурят подкрепа и защита на зарастващата раменна става. Физикалната терапия подпомага процеса на възстановяване, тъй като помага за укрепване и възстановяване на функцията на рамото. Повечето пациенти могат да се върнат на работа след няколко дни, но обикновено отнема три до шест месеца, преди да се разрешат по-натоварващи дейности.

Тендорафия е зашиване на разкъсано сухожилие поради травма или заболяване.

Мускулно-сухожилните транспозиции се прилагат при трайно отпадане функцията на един или на група мускули поради парализа с цел функцията им да се поеме от други мускули. Парализираните мускули се активизират ако към сухожилията им се пришият други мускули със запазена инервация. Установено е, че ако преместените мускули са синергисти на парализираните функционалният резултат е по-добър и настъпва по-бързо. Ако преместеният мускул е отчасти синергист на парализирания, той поема функцията му по-бавно и след по-дълъг период. Още по-трудно и дълго е приспособяването ако транспонираният мускул или мускули са пълни антагонисти на парализираните.