Вътрешните болести са най-широката медицинска специалност и най-честата първа спирка на пациента. Специалистът по вътрешни болести – интернистът – не лекува един орган, а търси връзката между оплакванията и целия организъм.
Вътрешните болести обхващат заболяванията на сърцето и съдовете, белите дробове, храносмилателната система, бъбреците, ендокринните жлези, кръвта и обмяната на веществата. От тях са се обособили по-тесните специалности – кардиология, гастроентерология, нефрология, ендокринология, ревматология, пулмология и хематология, – но интернистът остава този, който ги събира обратно в една картина.
Кога се търси интернист
Най-често тогава, когато оплакванията не сочат ясно към един орган:
- продължителна умора без обяснение
- необяснима загуба или покачване на тегло
- температура с неустановен произход
- задух, отоци, сърцебиене
- повтарящи се коремни болки
- отклонения в изследванията без оплаквания
- няколко хронични заболявания едновременно
Вторият случай е обратният: пациент с установени диагнози, който приема по шест-седем лекарства, предписани от различни специалисти. Тогава работата на интерниста е да провери как си взаимодействат, кое вече не е нужно и какво се дублира.
Комплексният пациент
Човек на шейсет и пет с диабет, високо кръвно, бъбречна недостатъчност и предсърдно мъждене не е четири отделни случая. Лечението на едното влияе на другото: лекарството за сърцето натоварва бъбрека, бъбрекът променя дозата на другите, диабетът ускорява съдовото увреждане.
Тази координация е същината на вътрешните болести. Тясният специалист вижда своя орган отблизо; интернистът вижда реда, по който се лекува.
Диагностичният подход
Работата започва с разговор и преглед, не с направление за изследване. Историята на оплакванията, приеманите лекарства, фамилната обремененост и начинът на живот насочват какво да се търси.
След това идват:
- лабораторни изследвания – кръвна картина, биохимия, хормони, маркери на възпаление
- електрокардиограма и ехокардиография
- ултразвук на коремни органи и щитовидна жлеза
- образни изследвания при нужда – рентген, КТ, ЯМР
- ендоскопия при съмнение за заболяване на храносмилателната система
- функционално изследване на дишането
Целта не е да се направят всички възможни изследвания, а онези, които отговарят на конкретния въпрос.
Профилактичен преглед (Check-Up)
Профилактичната програма е вътрешни болести в най-чист вид: оценка на състоянието при човек без оплаквания, за да се открие онова, което още не се е проявило.
Съдържанието зависи от възрастта, пола и рисковите фактори. Обикновено включва лабораторен панел, кардиологична оценка, образни изследвания според възрастта, онкологичен скрининг и преглед от интернист, който разчита резултатите заедно.
Стойността на програмата не е в броя изследвания, а в заключението накрая – какво означават резултатите взети заедно и какво следва да се проследява.
Хронични заболявания и проследяване
Повечето вътрешни болести не се излекуват, а се управляват. Диабетът, хипертонията, хроничната бъбречна недостатъчност и сърдечната недостатъчност изискват редовна преоценка: същото ли е състоянието, работи ли лечението, появило ли се е усложнение.
Добре воденото проследяване отлага усложненията с години. Лошото – ги открива, когато вече са настъпили.
Най-чести състояния
Макар специалността да е широка, част от диагнозите се срещат в почти всяка практика:
- артериална хипертония – най-разпространеното хронично заболяване; често без оплаквания до първото усложнение
- захарен диабет тип 2 – изисква едновременно лечение, промяна в храненето и проследяване на очите, бъбреците и съдовете
- дислипидемия – отклонения в мазнините в кръвта, които ускоряват атеросклерозата
- заболявания на щитовидната жлеза – хипо- и хипертиреоидизъм, възли, автоимунен тиреоидит
- анемии – от най-честия железен дефицит до по-редките хематологични причини
- хронична бъбречна болест – често открита случайно, при рутинно изследване
- гастроезофагеална рефлуксна болест и други заболявания на храносмилателната система
- хронична обструктивна белодробна болест и бронхиална астма
При всяко от тях важи едно и също правило: ранното откриване мени не само лечението, а и изхода.
Ролята на интерниста в болничния престой
При хоспитализация по друг повод – операция, травма, инфекция – интернистът често остава в сянка, но ролята му е съществена. Той преценява дали пациентът издържа планираната интервенция, коригира лечението на съпътстващите заболявания около нея и следи за усложнения, които не са свързани с основната причина за приема.
При възрастен пациент с няколко диагнози тази оценка често определя дали операцията изобщо е разумна и в какъв обем.
Второ мнение по вътрешни болести
Второто мнение е особено полезно, когато диагнозата остава неясна въпреки проведените изследвания, когато лечението не дава очакван резултат или когато предложеният подход изглежда непропорционален на състоянието.
За него са нужни епикризите, резултатите от изследванията, списъкът с приемани лекарства и описанието на досегашното лечение. Често полза идва не от ново изследване, а от повторен прочит на вече направените.
Вътрешни болести в чужбина с Медикъл Караджъ
Здравен информационен център „Медикъл Караджъ“ съдейства на български пациенти при организацията на консултация с интернист, профилактична програма или второ мнение в партньорските болници.
Екипът изпраща медицинската документация, организира становището от съответния специалист, уточнява кои изследвания са необходими и планира прегледите и престоя. При установена диагноза, която изисква тясно специализирано лечение, координира и насочването към съответното направление.
За повече информация относно възможностите за диагностика и лечение в областта на вътрешните болести можете да се свържете с екипа на „Медикъл Караджъ“.
Как да се подготвите за консултация
Консултацията е толкова полезна, колкото е пълна информацията, с която се започва. Преди преглед или второ мнение е добре да се подготвят:
- епикризи от предишни хоспитализации
- резултати от изследвания, подредени по дата
- точен списък на приеманите лекарства, с дозите
- кратко описание кога са започнали оплакванията и как се менят
- фамилна обремененост – заболявания при родители и братя или сестри
Хронологията има значение. Един и същ резултат означава различно нещо, когато е непроменен от три години и когато се е влошил за три месеца.
