Безплодието не е диагноза, а състояние, зад което почти винаги стои конкретна причина. При част от двойките тя се открива с няколко изследвания и се лекува с таблетки. При друга изисква операция или ин витро. Третата част остава без обяснение – и това също е резултат, с който се работи.
Световната здравна организация определя безплодието като липса на забременяване след 12 месеца редовен полов живот без предпазване. Срокът не е произволен: при здрава двойка под 30 години шансът на един цикъл е 20-25%, тоест за година се събира висока вероятност по естествен път. Ако това не се случи, причината си струва да се потърси.
Определението говори за двойка, не за жена. Изследването тръгва от двамата – мъжкият фактор участва в 40-50% от случаите.
души преживяват безплодие някога в живота си
СЗО, 2023
от случаите имат мъжки фактор
самостоятелен в 20%
от жените имат поликистозен синдром
до 70% не знаят
от жените с безплодие имат ендометриоза
СЗО
Най-честото, което чуваме в офиса, е: „Нямах оплаквания.“ И наистина – повечето състояния, които пречат на забременяването, не болят.
Затова редовният гинекологичен преглед с ехография веднъж годишно не е формалност. Той не гарантира бременност, но прави три неща: засича състояние, преди да е направило щета; установява изходната точка, за да има с какво да се сравни след години; и спестява време тогава, когато времето струва най-скъпо.
Подредбата отдолу не е по честота, а по тежест – какво отнема най-много от шанса и доколко може да се върне назад. Най-честата причина не е най-сериозната, а най-сериозната често е най-тихата.
Единствената причина, която не се лекува. Жената се ражда с целия си запас яйцеклетки и той намалява, без да се възстановява – и по брой, и по качество. Спадът се ускорява след 35 и става рязък след 40.
Запасът се измерва с кръвен тест (AMH) и с броене на фоликулите на ехография. Двата показателя казват колко яйцеклетки могат да се очакват при стимулация, но не предсказват дали ще настъпи бременност по естествен път. Нисък резултат не е присъда – причина е да не се отлага.
Когато и двете тръби са запушени или липсват, пътят между яйцеклетката и сперматозоида е прекъснат. Естествено зачеване е невъзможно – не малко вероятно. Ин витро заобикаля тръбите изцяло и затова е единственият път.
Стои зад 20-35% от женското безплодие. Най-честата причина е прекарано възпаление на малкия таз, често безсимптомно. Проверява се с контрастно изследване на проходимостта (ХСГ) или лапароскопски.
При азооспермия в еякулата няма сперматозоиди. Тогава се прави хирургично извличане от тестиса (TESE, micro-TESE) и всеки намерен сперматозоид се инжектира направо в яйцеклетката (ICSI). Ако не се намерят – остава донорска сперма.
Тежките форми се откриват с една спермограма: първото и най-евтино изследване при двойка. Около 25% от случаите обаче показват нормални показатели и въпреки това зачеване няма – нормалната спермограма не изключва мъжки фактор.
Маточната лигавица расте извън матката, предизвиква възпаление и сраствания, които деформират таза и увреждат яйчниковата тъкан. В напреднал стадий намалява едновременно запаса, проходимостта и способността на ембриона да се залови.
Стои зад 10-15% от женското безплодие, но сред жените с безплодие разпространението ѝ е 25-50%. Лечението е съчетано: оперативно почистване, последвано от ин витро.
Най-честата причина – 25-40% от случаите – и същевременно най-лечимата. Около 70% от тях са поликистозен овариален синдром. Яйцеклетката не се освобождава редовно или изобщо; цикълът е нередовен, дълъг или липсва.
При повечето жени овулацията се възстановява с таблетки (летрозол, кломифен), с отслабване при наднормено тегло, с лечение на щитовидната жлеза или на повишен пролактин. До ин витро се стига само когато по-простото не е подействало.
Миоми, които деформират маточната кухина, полипи, вътрематочни сраствания, вродени прегради. Пречат на залавянето на ембриона и повишават риска от спонтанен аборт.
Повечето се откриват с ехография и хистероскопия и се поправят оперативно, след което шансът се връща. Затова стоят ниско в тази подредба – тежат, но са обратими.
15-30% от двойките минават през пълно изследване и не се намира нищо. Това не значи, че причина няма – значи, че наличните изследвания не я виждат.
Подходът е стъпаловиден: изчакване при млада двойка, стимулация с инсеминация, после ин витро. Поставена последна, защото при нея шансът не е отнет – липсва само целта, по която да се стреля.
Пълното изследване на двойка отнема около един менструален цикъл.
Редът е от най-лекото към най-тежкото и не се прескача без причина.
Щитовидна жлеза, пролактин, тегло, тютюнопушене. Понякога стига.
Таблетки, при които яйчникът освобождава яйцеклетка, с проследяване на ехография.
Хистероскопия за полип или преграда, лапароскопия за ендометриоза или сраствания.
Обработена сперма се въвежда направо в матката. Изисква поне една проходима тръба.
Когато тръбите са непроходими, мъжкият фактор е тежък, възрастта не позволява изчакване или по-лекото не е подействало.
Яйцеклетки или сперма, когато собственият не дава резултат.
Не сме лечебно заведение и не представляваме нито една болница. Работата ни започва там, където свършва търсенето: с вашите изследвания в ръка подбираме клиниката според диагнозата, а не според списък.
Ако трябва да остане едно изречение: времето е единствената част от тази сметка, която не може да се върне назад. Всичко останало – хормони, тръби, сперматозоиди, лигавица – има ход. Възрастта няма.
"*" показва задължителните полета
| под 35 години | след 12 месеца |
| 35 и нагоре | след 6 месеца |
| над 40 години | веднага |
Не се чака и когато вече има причина: нередовен цикъл, поликистозен синдром, ендометриоза, прекарано възпаление на малкия таз, операция на яйчник, два или повече спонтанни аборта, химиотерапия в миналото, установен проблем със спермата.
Или питайте направо във Viber групата – там се отговаря най-бързо.
