Правата на донорката и възможностите за бъдещ контакт зависят от законодателството и условията на донорската програма. В някои държави съществуват правила за достъп на детето до информация за генетичния му произход, но това не означава автоматично право на родителски контакт.
Правната рамка
В повечето европейски законодателства майка е жената, която е родила. Донорката не придобива родителски права и няма основание да търси контакт с детето. При анонимно донорство, какъвто е редът в България, тя не разполага и с данни за получателката. Информираните съгласия, които се подписват преди цикъла, съдържат отказ от претенции – това е документът, който държи границата.
Какво означава достъп до информация
В държавите с отворена самоличност детето има право при навършване на определена възраст да узнае кой е донорът. Това право е на детето, не на донорката. То дава данни за произход, не родителски контакт и не задължение за среща. Обратна посока – донорка, която иска да узнае кой е родил от нейните яйцеклетки – обикновено не съществува като право.
Какво се проверява преди лечението
- Режимът на анонимност в държавата на лечение.
- На каква възраст и какъв обем информация получава детето.
- Какви съгласия подписва донорката и какво точно декларира.
- Как се вписва произходът в акта за раждане.
- Как България признава родителството след раждане в чужбина.
Контакт по взаимно желание
Съществуват и доброволни регистри, в които донор и дете се вписват самостоятелно и се свързват само при двустранно съгласие. Участието е по избор и не произтича от договора с клиниката. Отделно от това ДНК тестовете за произход правят възможно откриването на роднински връзки без участието на регистър – формалната анонимност не е технически сигурна и това обстоятелство следва да бъде предвидено.
Как се подбират донорките
Освен медицинския и генетичния скрининг в повечето програми се прави и разговор с психолог. Той проверява дали кандидатката разбира, че дарява генетичен материал, а не дете, и дали няма очаквания за бъдещ контакт. Този етап е част от защитата и на двете страни.
Защо донорството е безвъзмездно
В повечето европейски законодателства плащане за яйцеклетки е забранено. Донорката получава обезщетение за разходи и за неудобство – пътуване, отсъствие от работа, медицинско натоварване. Разграничението не е формално: то ограничава подбора по финансов натиск и е една от причините броят донорства от една донорка да е лимитиран и да се следи от регистър.
Какво следва от лимита
Ограничението на броя деца от една донорка намалява вероятността хора с общ произход да се срещнат, без да знаят. То е и причината повторна програма със същата донорка да не е гарантирана – лимитът може да е изчерпан от други двойки. Ако планирате повече от едно дете, това се казва преди първия цикъл.
Текстът има информационен характер и не замества правна консултация. Законодателството се различава по държави и се променя.
