По време на хормоналната стимулация са възможни подуване, напрежение и дискомфорт в корема. Пункцията обикновено се извършва със седация или анестезия. Ембриотрансферът в повечето случаи не изисква упойка и се понася добре.
По време на стимулацията
Инжекциите се поставят подкожно, с тънка игла, и обикновено се понасят добре. Към края на стимулацията яйчниците са увеличени и са възможни подуване, напрежение и тежест в корема.
Това усещане е очаквано. Силна болка, бързо нарастващ обем на корема, недостиг на въздух или рязко намалено отделяне на урина не са очаквани и изискват незабавна връзка с екипа – може да са признак за свръхстимулация.
При пункцията
Пункцията се извършва под седация или анестезия и самата процедура не се усеща. Отнема около двадесет минути.
След нея са възможни:
- спазми, подобни на менструални, за един до два дни;
- леко зацапване;
- подуване и чувство за тежест;
- сънливост от анестезията до края на деня.
Повечето пациентки се възстановяват за един ден. Същия ден не се кара автомобил и не се планира работа.
При ембриотрансфера
Трансферът в повечето случаи не изисква упойка. Прилича на цитонамазка – вкарва се тънък катетър през шийката на матката. Отнема няколко минути.
Част от жените усещат лек дискомфорт, друга част – нищо. При затруднен достъп или при предишна операция на шийката понякога се ползва лека седация.
Как да го понесете по-леко
Няколко неща помагат: достатъчно вода през стимулацията, по-леко хранене в дните преди пункцията, свободно облекло, планиран почивен ден след пункцията и придружител за връщането.
Обезболяващи се приемат само след съгласуване с екипа – част от обичайните противовъзпалителни средства не са подходящи в този период.
Инжекциите
Повечето пациентки си поставят инжекциите сами, след кратко обучение. Иглата е тънка и се поставя подкожно в корема или бедрото – това е по-близо до тест за кръвна захар, отколкото до мускулна инжекция.
Ако поставянето Ви затруднява, кажете го. Обучението се повтаря, а при част от случаите инжекциите се поставят от медицинско лице.
Какво тежи повече от болката
Голяма част от пациентките определят като най-трудна не физическата страна, а изчакването – двете седмици между трансфера и теста, и неизвестността през проследяването.
Това е очаквано и за него си струва да се предвиди подкрепа: придружител, по-лек график в тези дни, разговор с психолог, когато натоварването е голямо. Част от лечебните заведения предлагат такава помощ.
Информацията тук е обща. Какво е очаквано и какво не при Вашия случай казва лекуващият екип, и при съмнение се пита той, а не се изчаква.
