Педиатрия

Детето не е умален възрастен. Органите му още се развиват, лекарствата се разпределят в тялото му другояче, а едно и също заболяване протича различно на шест месеца, на шест и на шестнайсет години. Затова педиатрията е самостоятелна специалност, а не раздел от вътрешните болести.

Педиатрията обхваща здравето на човека от раждането до навършване на пълнолетие: проследяването на растежа и развитието, профилактиката, острите заболявания и управлението на хроничните състояния. Педиатърът е първият лекар, при когото отива детето, и този, който решава кога е нужен тесен специалист.

Проследяване на здраво дете

По-голямата част от работата на педиатъра е при деца, които нямат оплаквания. Профилактичните прегледи следват график, по-чест в първата година и по-рядък след това.

На всеки преглед се оценяват:

тегло, ръст и обиколка на главата, нанесени на растежна крива
двигателно развитие – държане на главата, сядане, прохождане
говор и общуване
зрение и слух
хранене и сън
имунизационен статус

Стойността на тези прегледи е в последователността. Едно измерване казва малко; кривата през времето показва дали детето се движи по своя път или е излязло от него.

Имунизации

Ваксинопрофилактиката е най-доброто съотношение между усилие и резултат в цялата медицина. Освен задължителния календар съществуват и препоръчителни ваксини – срещу ротавирус, менингококи, варицела, човешки папиломен вирус, грип.

При дете с хронично заболяване, с имунен дефицит или след трансплантация графикът се изготвя индивидуално. Част от ваксините тогава са противопоказани, други стават по-важни от обикновено.

Чести причини за преглед

Инфекции на дихателните пътища. Малкото дете боледува от шест до осем пъти годишно и това е нормално. Въпросът пред педиатъра не е дали детето боледува често, а как боледува: вдига ли температура дълго, засяга ли се общото състояние, има ли усложнения.

Температура. Самата температура не е болест, а признак. Важно е какво стои зад нея и как изглежда детето, а не колко точно показва термометърът.

Стомашно-чревни оплаквания. Повръщане, диария, коремна болка, запек. Основната грижа при малките деца е обезводняването.

Обриви. От вирусни екзантеми до атопичен дерматит и алергични реакции.

Нарушения в растежа. Изоставане в ръста или теглото, прекомерно наддаване, ранен или закъснял пубертет.

Проблеми с храненето. При кърмачетата – колики, рефлукс, непоносимост към белтъка на кравето мляко. При по-големите – избирателност и отказ от храна.

Сън и поведение. Нарушения на съня, трудности с концентрацията, тревожност.

Неонатология

Първият месец е отделна глава. Новороденото преминава от вътреутробен към самостоятелен живот и почти всяка негова система се пренастройва.

Неонатологията се занимава с този период: адаптацията след раждането, жълтеницата, храненето, вродените аномалии, инфекциите и – отделно – с недоносените деца.

При недоносено дете работата е различна по вид, не по степен. Белите дробове още нямат сърфактант, мозъкът е уязвим на кръвоизлив, червата не са готови за храна, терморегулацията не работи. Съвременната интензивна неонатология позволява оцеляване при тегло под един килограм, а последващото проследяване на развитието е не по-малко важно от самото лечение.

Хронични заболявания в детска възраст

Диабет тип 1, бронхиална астма, епилепсия, вродени сърдечни пороци, хронична бъбречна болест, целиакия, възпалителни чревни заболявания. При тях педиатърът работи в екип с тесния специалист, но остава този, който вижда цялото дете.

Хроничното заболяване при дете засяга и семейството: режим, училище, спорт, страхове. Добре воденото проследяване работи и по тази част, не само по медицинската.

Отделна задача е преминаването към медицината за възрастни около осемнайсетгодишна възраст. Прехвърлянето без подготовка е честа причина младият човек да изпадне от проследяване точно когато то е нужно.

Профилактичен преглед (Check-Up) при деца

Детската профилактична програма е различна от тази при възрастни. Тя не търси ранни признаци на сърдечно-съдово или онкологично заболяване, а проверява дали развитието върви правилно.

Обикновено включва преглед от педиатър, основни лабораторни изследвания, оценка на зрението и слуха, ехография при показания и преглед на имунизационния статус. При съмнение се добавят консултации с детски кардиолог, невролог, ендокринолог или ортопед.

Как да се подготвите за преглед

Детето не може да опише оплакванията си, затова разказът на родителя замества анамнезата. Колкото по-конкретен е той, толкова по-малко излишни изследвания следват.

Полезно е предварително да се запише:

кога точно са започнали оплакванията и как се менят през деня
колко пъти и за колко време е вдигало температура, с какво е сваляно
какво яде и пие детето, променило ли се е това
как спи и как се държи – промяната в поведението често е първият признак
какви лекарства приема, включително витамини и добавки
боледувал ли е някой в семейството или в детската градина със същото

Към прегледа се носят здравно-профилактичната карта, имунизационният картон и резултатите от предишни изследвания, подредени по дата. При кърмаче е добре да се знае теглото при раждане и как е вървяло наддаването.

Снимка на обрив, направена в момента на появата му, е по-полезна от описание – повечето обриви се менят за часове и до прегледа вече изглеждат другояче.

Второ мнение в педиатрията

Второто мнение е разумна стъпка при неясна диагноза, при планирана интервенция, при предложено продължително лечение с лекарства с нежелани ефекти или когато състоянието не се подобрява въпреки лечението.

За него са нужни епикризите, резултатите от изследванията по дата, растежната крива, имунизационният картон и описание на развитието – кога са се появили оплакванията и как се менят.

Редките заболявания в детска възраст са отделен случай. При тях броят на подобните случаи, които един център е лекувал, влияе пряко на изхода – и това е основната причина семейства да търсят мнение извън страната.