Донорките преминават медицинска оценка, която включва лична и фамилна анамнеза, изследвания за инфекциозни заболявания и генетичен скрининг според изискванията на съответната държава. Обхватът на изследванията може да се различава между програмите.
Какво обикновено включва оценката
Обхватът се определя от законодателството на държавата и от правилата на програмата. Обичайно включва:
- лична медицинска история и преглед;
- фамилна история за наследствени заболявания;
- кръвна група и общи кръвни изследвания;
- хормонални изследвания и оценка на яйчниковия резерв;
- изследвания за инфекциозни заболявания – хепатит B и C, HIV, сифилис, и други според изискванията;
- гинекологичен преглед и ехография;
- генетичен скрининг – най-често кариотип и носителство на определени заболявания;
- психологична оценка при част от програмите.
Защо обхватът се различава
Изискванията са различни по държави. Най-голяма е разликата в генетичния скрининг: някъде той е ограничен до кариотип и няколко заболявания, другаде обхваща стотици.
Разширеният скрининг намалява риска, но не го премахва. Той проверява за известни заболявания, не за всички възможни.
Какво не може да бъде изключено
Нито една програма не гарантира здраво дете. Част от заболяванията възникват от нова промяна, която не присъства у никой от родителите, а други зависят от множество фактори.
Затова обичайното проследяване на бременността остава в пълен обем, включително изследванията, които се правят при всяка бременност.
Какво да попитате
Поискайте да Ви бъде казано какъв точно е обхватът на скрининга в тази програма и дали се прави съпоставка с носителството на мъжа, чиято сперма се използва. Такава съпоставка намалява риска от определени заболявания, които се проявяват само когато и двамата са носители.
Уточнете и дали резултатите от изследванията на донорката се съхраняват и за какъв срок.
Колко често участва една донорка
Броят на донорствата от една жена е ограничен в повечето законодателства. Целта е двойна: да не се натоварва здравето на донорката и да се ограничи броят на полубратята и полусестрите в една общност.
Този брой е различен по държави. Попитайте какъв е там, където ще се проведе лечението – това е и един от показателите за сериозността на програмата.
Донорството е безвъзмездно в повечето европейски законодателства. Допуска се обезщетение за разходи и за неудобство, но не плащане за самите яйцеклетки – разликата е правна и има значение.
Поискайте писмено обобщение на изследванията и на медицинската история на донорката, без идентифициращи данни. То остава при Вас и може да потрябва след години.
Попитайте и дали се прави съпоставка на носителството между донорката и мъжа. При част от програмите тя е включена, при други се заявява и заплаща отделно.
Информацията тук е обща. Конкретните изисквания се уточняват с лечебното заведение и зависят от приложимото законодателство.
