Когато човек чете за „мързеливо око“ (амблиопия), обикновено се говори за вродени случаи, за критични периоди на развитие, в които зрението може да се възстанови и ако тези прозорци бъдат пропуснати, възможностите за лечение драстично намаляват. Моят случай обаче показва, че това не винаги е така. И че понякога, с нов подход и смелост да опиташ, надеждата може да бъде възстановена, дори десетилетия по-късно.
Началото: травма в най-ранна възраст
Когато бях на две години, точно на рождения ми ден, бях ударена от велосипед. Получих сериозна травма на дясната част на лицето, придружена с голяма рана. Събитието беше документирано на снимките за празника.
Скоро след инцидента започнах да кривя окото си. Макар да не разбирах какво се случва си спомням ясно, че получавах често забележки да не го правя. С времето окото изглеждаше, че се е „оправило“, но на около 6-7-годишна възраст, между 1991 и 1992 г., случайно открих като на игра, че с него не виждам, както с лявото око.
Диагноза без изход
Последваха множество прегледи при различни специалисти. Диагнозата беше ясна: травматична катаракта. Навсякъде получавахме едни и същи отговори: „Нищо не може да се направи. Ще си остане така.“ С времето родителите ми се отказаха от търсенето на решение.
Проблемът, разбира се, не изчезна. Зрението в дясното око остана с приблизителна острота от едва 10%, а с годините се разви и амблиопия (мързеливо око), следствие от продължителната липса на ясен образ върху ретината.
През 2006 г., вече на 21 години, сама реших да се подложа на операция за премахване на катарактата. Операцията мина успешно технически, но функционалното зрение не се подобри – окото беше „мързеливо“. С времето и аз спрях да търся нови решения.
Неочакван обрат: среща с нов подход
През 2023 г., благодарение на работата ми като медицински координатор в Здравен информационен център „Медикъл Караджъ“, имах възможността да се запозная с проф. д-р Хасан Арифоглу – специалист по очни болести от Турция. Отидох на преглед при него не заради мързеливо око (амблиопия), а защото късогледството, което имам от ученическите години и новооткритият астигматизъм вече налагаха носенето на очила, което отлагах до този момент.
По време на прегледа с професора обсъдихме дали пък не е подходящо при моя случай лечението с кръвна плазма, което той прилага при различни очни заболявания като глаукома, дегенерация на макулата, атрофия на оптичния нерв и други.
Проф. Арифоглу обаче беше скептичен — никога не я беше използвал при мързеливо око. Не искаше да ми дава фалшиви надежди. Но аз настоях. И получих първата инжекция.
Резултати, надхвърлящи очакванията
След първата инжекция започнах съзнателно да „тествам“ зрението си – затварях здравото око постоянно, опитвайки се да регистрирам каквато и да е промяна. И тя се появи. Не знаех дали си въобразявам, но нещо се случваше. Три седмици по-късно професорът ме прегледа отново и видя същото. Виждах букви, които преди бяха просто размазани петна. Зрението беше около 20%.
След три инжекции зрителната ми острота се подобри от до 40%. Ниво, което се запазва и до днес, над две години по-късно.
Професорът, макар и първоначално предпазлив, беше по-развълнуван от резултатите дори и от самата мен.
С нескромна гордост мога да кажа, че вероятно съм първият пациент в света, при когото е приложена PRP терапия и лечението е имало ефект при мързеливо око (амблиопия). След мен професорът приложи същото лечение и на други пациенти – при всички с положителен резултат.
Защо разказвам тази история?
Разказвам я не само като пациент, а и като човек и координатор, който ежедневно се среща с хора, загубили надежда. Ако вашето дете има диагноза травматична или вродена катаракта – не се примирявайте с едно мнение.. Вече са минали повече от 30 години от моя случай, а вече многократно съм консултирала случаи на деца с вродена или травматична катаракта, чийто родители и сега чуват същото, което и моите родители: „Нищо не може да се направи. Ще следим състоянието. Остава си така.“
Възможностите в съвременната медицина се развиват ежедневно, а едно „невъзможно“ днес може да се окаже пробив утре. Потърсете алтернативи. Потърсете второ мнение в чужбина. Не всички болници и лекари имат достъп до едни и същи възможности за лечение. Второто мнение може да ви отведе до по- напреднало лечение или до такова, което е по- подходящо за вашия конкретен случай. Потърсете своя шанс за по-добро зрение.
Ако моята история вдъхнови дори един човек да продължи да търси решение за себе си или за детето си, значи си е струвало.
