Имунотерапията е сред експерименталните методи за лечение на туморите. Този подход се базира на разбирането, че при възникването, развитието и изхода на злокачествените заболявания, важна роля има състоянието на имунната система. Ако функционалното състояние на имунната система бъде актививизарано по правилния начин има вероятност да се осъществи контрол върху туморния процес.

 

Има няколко вида имунотерапия. Първият вид е активна неспецифична имунотерапия. Касае се за вещества от природен или синтетичен произход, които се вкарват в кръвообръщението и активизират всички компоненти на имунната система.

 

Например, компонентите на БЦЖ ваксината могат да активизират противотуморните бели кръвни клетки. Използва се при карцином на пикочния мехур и малигнен меланом. Ваксината се инжектира в самия тумор и насочва активираните имунни клетки към неопластичния процес. При някои пациенти ефекта може да бъде обратен на желания и поради тази причина този тип имунотерапия не е унифицирирана форма на лечение на посочените тумори.

 

Провеждат се клинични проучвания към университета в Дюк, САЩ, в което клетките на злокачествен тумор – глиобластом се заразяват с модифициран вариант на вируса на полиомиелита. В значителен процент от случаите, това води до директна смърт на заразените туморни клетки, както до активизиране на имунната система на пациента.

 

Втория вид е свързан с разработване на различни ваксини, които съдържат молекули, открити в туморните клетки. Т.е. имунотерапията е насочена директно към туморните клетки и не активизира цялата имунна система, а само част от нея отговорна за противотуморната защита. Това е вид активна специфична имунотерапия. Това е най-интензивно развиващата се имунотерапия, на която се възлагат големи надежди.

 

Тук спадат и т.нар. ДНК ваксини. Чрез тях в туморните клетки се вкарват т.нар. плазмиди, които трансформират клетки в по-видими за имунната система. Разработват се и ваксини с т.нар. дендритни клетки, които са заразени предварително с т.нар. туморни убийци.

 

Третия вид имунна терапия е пасивната хуморална терапия, при която в организма се въвеждат специфични имунни антитела. Те се насочват към повърхността на тумора и насочват клетките на имунната защита към тях. Недостатък е, обаче факта че туморите са много изменчиви и много често антителата се оказват остарели и не се насочват към видоизменените туморни клетки.

 

Последния тип имунотерапия е генната. Идеята на тази терапия е да се достигне генетичния апарат на конкретния тумор и да активизира добрите гени. Недостатък на тази терапия е че крие риск и за здравите клетки. Поради това подлежи на строг контрол.

Етикети:
Няма коментари

Напишете коментар

Pin It on Pinterest

Shares
Share This